Не съществуваш – в реалността ми. Оставаш само вечен спомен, който винаги поливам със сълзи. Оставаш само болката, която всяка вечер ще приспивам. Оставаш само самотата, във която се изгубвам. Не съществуваш! Ти си само минало – което като сянка ме преследва. Ти си само многоточие – в история, която нямам сили да допиша. …
Един от тези дни, в които всичко е спокойно. Събуждаш се и посрещаш днешния ден с обичайната рутина. Нищо не предвещава пороя от емоции, който ще се изсипе над живота ти. Излизаш и пред асансьора се носи аромат на кафе. Чудиш се кой те е изпреварил. Измисляш му живот – кой е, как изглежда, …
Какво ти дава сили да продължиш? – попита ме той. Въздъхнах дълбоко и със снишен глас отвърнах: -Болката! Той замълча за миг. Прехапа устни и попита: -Не е ли по-добре, когато черпиш сили от щастието? Сведох глава, когато думите сякаш си проправиха път от дълбините на душата ми и се материализираха в звук: -Щастието …
Август е полъх на минало… Август е спомен за теб… Август е чувството за това каква бях, когато беше до мен. Август е липса. На теб. На мен. На нас. На всичко, което бяхме. Август е спирка – тази, на която ти слезе от живота ми. Вече няколко сезона се взирам през прозореца на …
Юли е събрал всичката ми болка. Чувствата ми натежават и всеки миг ще се излеят от очите ми. Толкова години минаха и времето заличи всички следи, че някога ни е имало – останаха само белезите в душата, които всяко лято ми напомнят как боли разбитото сърце. Сядам на земята до прозореца и дълго съзерцавам навън. …
Времето заличи всички следи, че някога ни е имало Read More »
Очите й са кристално сини езера. И всеки поглед е отчаян вик. Покана да надникна във душата й, където се е приютила всичката й болка. Мълчанието й е страдание – такова, че не стигат думи, за да го покажеш. Стои пред мен, но мога да усетя, че мислите я водят в друга …
Тишината е непоносима… Само споменът за думите ти е останал да кънти. Сънищата са затвор – само твоят образ се явява. Домът ми е музей и всяко кътче е трофей – от болка и сълзи. И всяко утро е присъда – за живота изтъкан от миналото с теб и настоящето където съм осъдена да …
Тихо е… Даже думите ти избледняват. Протягам се към вечността да те прегърна. Само някаква си реалност ни дели. Аз съм тук, а ти отвъд. Мрачно е… Даже споменът за твоята усмивка спира да блести. Пренасям се в съня – с надеждата, че ще се разминем. Само миг ми трябва – ще те преродя …
Отдавна те забравих! Само самотата ми напомня, че те имаше. Не помня как, но спрях да те обичам! И само нощем, когато тишината ме притиска, усещам любовта да стене в дълбините на душата ми. Отдавна продължих без теб! И само в мигове на болка се обръщам, с надеждата, че ще ме догониш. Не помня …
В душата ми е мрак. Небето е симфония от цветове. Слънцето като мастило се разлива в небесата… А болката ми като водопад изтича от очите. Залезът ми носи някаква надежда, че в нашата Вселена всичко си отива, за да се завърне после пак. Всеки опит да превърна чувствата във думи – само ги смалява. …