Май пробуди спомен. Пролетта те съживи. Проливен дъжд пречиства ми душата. Поляна с детелини – навярно се усмихваш в Рая. Приемам го за поздрав. Намек, че не съм сама. Заспала вечния си сън, преродила си се в ангел. Невидима вървиш до мен. Прегръщаш ме, когато се разпадам. И в дни, когато май пробуди тъжен спомен, …
Имам щастлива личност и тъжна душа… затворени в едно тяло. И не, че не съм щастлив човек. Но понякога нещо в мен страда толкова силно. Пронизва душата ми и започва да вали. Сълзите струят от очите ми. И аз просто стоя. Позволявам на страданието да ме помете като ураган. Буря, която преобръща всичко. Имам чувството, …
Да си самотен, не означава, че нямаш компания. Означава, че си в плен на собственото ти тяло и мрачно съзнание, които са ти чужди. Не си дом за себе си, а си пропаст. В която пропадаш. И всеки ден е една безкрайна борба, да се измъкнеш. Да си самотен не означава, че имаш нужда от …
Не е болка… Бездна е! И не са сълзи – по-скоро погребани копнежи. И не липсваш! Само животът ми е някак си безцветен. И не е безсмислие. Само заслепяващ мрак. И никак не е тъжно. Само глуха пустота. И не е трудно. Само времето отказва да върви… И аз не спирам да се питам – …
Днес е Цветница. Но нея я няма. Събудих се и ги нямаше трепета и очакването, че ще ѝ гостувам за обяд. Не минах през любимия ми цветарски магазин. Всъщност, вече почти никога не минавам оттам. Няма на кого да подарявам цветя. Никой не им се радва, както правеше тя. Другите хора нямат отношение към розите. …
Не се умира през юни! Лятото е за щастие. За мен и теб. За нас. Не ме оставяй още. Искам заедно да продължим. Не мога да посрещна утре, ако съдбата ни е отредила да се разделим. Тази вечер ще прегръщам болката. Ще преговарям със Смъртта. Ще се моля, да не идва да те взима. …
Срещнах те в съня си. Без думи ме повика. Аз не исках да те виждам. Тъкмо те забравих. Изплаках любовта ни. Погребах всички чувства. Не поисках да се върна, там където съм излишна. Съдбата все отказва пътищата ни да преплете, но ти намери начин… Промъкна се в съня ми. Но времето не ни достигна, …
Времето заличава всичко! Даже спомените с теб. Вече не помня как звучи гласът ти. Имам няколко снимки, които ми напомнят усмивката ти. С часове се взирам в очите, които безмълвно ме пронизват. Откакто те няма е самотно. Заобиколена съм от хора, а усещам празнота. И всеки ден пропадам. Запълвам липсата ти със сълзи. И …
Днес ми е: Безчувствено… а душата ми отново кърви върху белия лист. Четете думите ми, а аз пиша с болката си. Меланхолично… неопределена тъга, която се е настанила в живота ми. Превзела е мислите ми. Празно… търся нещо да ме съживи, а попадам само на останки от спомени. Недоловима илюзия. Безлично… имам нужда от …
Вечер, в която пиша за всички необичани неща… и хора. За липсите, които спомените от миналото ежедневно дълбаят. За самотата, която неканена се настанява в завивките всяка вечер. За болката, която дълготрайно се е приютила в душата. За отчаянието, което като черен облак тегне над дните. За изсъхналите цветя във вазата – като символ на …