utopia

utopia

Времето не ни достигна

  Срещнах те в съня си. Без думи ме повика. Аз не исках да те виждам. Тъкмо те забравих. Изплаках любовта ни. Погребах всички чувства. Не поисках да се върна, там където съм излишна. Съдбата все отказва пътищата ни да преплете, но ти намери начин… Промъкна се в съня ми. Но времето не ни достигна, …

Времето не ни достигна Read More »

Времето заличава всичко

  Времето заличава всичко! Даже спомените с теб. Вече не помня как звучи гласът ти. Имам няколко снимки, които ми напомнят усмивката ти. С часове се взирам в очите, които безмълвно ме пронизват. Откакто те няма е самотно. Заобиколена съм от хора, а усещам празнота. И всеки ден пропадам. Запълвам липсата ти със сълзи. И …

Времето заличава всичко Read More »

Нещо в мене сякаш страда

  Днес ми е: Безчувствено… а душата ми отново кърви върху белия лист. Четете думите ми, а аз пиша с болката си. Меланхолично… неопределена тъга, която се е настанила в живота ми. Превзела е мислите ми. Празно… търся нещо да ме съживи, а попадам само на останки от спомени. Недоловима илюзия. Безлично… имам нужда от …

Нещо в мене сякаш страда Read More »

За всички необичани неща… и хора

Вечер, в която пиша за всички необичани неща… и хора. За липсите, които спомените от миналото ежедневно дълбаят. За самотата, която неканена се настанява в завивките всяка вечер. За болката, която дълготрайно се е приютила в душата. За отчаянието, което като черен облак тегне над дните. За изсъхналите цветя във вазата – като символ на …

За всички необичани неща… и хора Read More »

Една Вселена не достига

  Една Вселена не достига… за мен, за теб и любовта. Невъзможни сме – като зима влюбена във есента. Обречени сме да се разминаваме. Ще се докосваме на границата между утрото и вечерта. Две сенки бродещи във мрака – погълнати от самота. Очите ми ще ти напомнят сутрешна роса. Ще се протягаме към вечността и …

Една Вселена не достига Read More »

Оставаш само спомен

  Не съществуваш – в реалността ми. Оставаш само вечен спомен, който винаги поливам със сълзи. Оставаш само болката, която всяка вечер ще приспивам. Оставаш само самотата, във която се изгубвам. Не съществуваш! Ти си само минало – което като сянка ме преследва. Ти си само многоточие – в история, която нямам сили да допиша. …

Оставаш само спомен Read More »

Непознат в собствения си живот

  Един от тези дни, в които всичко е спокойно. Събуждаш се и посрещаш днешния ден с обичайната рутина. Нищо не предвещава пороя от емоции, който ще се изсипе над живота ти. Излизаш и пред асансьора се носи аромат на кафе. Чудиш се кой те е изпреварил. Измисляш му живот – кой е, как изглежда, …

Непознат в собствения си живот Read More »

Тишината, от която искаш да избягаш

  Какво ти дава сили да продължиш? – попита ме той. Въздъхнах дълбоко и със снишен глас отвърнах: -Болката! Той замълча за миг. Прехапа устни и попита: -Не е ли по-добре, когато черпиш сили от щастието? Сведох глава, когато думите сякаш си проправиха път от дълбините на душата ми и се материализираха в звук: -Щастието …

Тишината, от която искаш да избягаш Read More »

Полъх на минало

  Август е полъх на минало… Август е спомен за теб… Август е чувството за това каква бях, когато беше до мен. Август е липса. На теб. На мен. На нас. На всичко, което бяхме. Август е спирка – тази, на която ти слезе от живота ми. Вече няколко сезона се взирам през прозореца на …

Полъх на минало Read More »

Времето заличи всички следи, че някога ни е имало

Юли е събрал всичката ми болка. Чувствата ми натежават и всеки миг ще се излеят от очите ми. Толкова години минаха и времето заличи всички следи, че някога ни е имало – останаха само белезите в душата, които всяко лято ми напомнят как боли разбитото сърце. Сядам на земята до прозореца и дълго съзерцавам навън. …

Времето заличи всички следи, че някога ни е имало Read More »