Нахлуваш в мислите ми.
Неканен. Чужд.
След толкова години
не искам да те помня.
Оставаш минало,
което винаги боли.
Една любов,
която от безразличие уби.
Нахлуваш в мислите ми –
крадеш от настояще,
където нямам нито време,
за да те поканя…
нито сили, за да те обичам.
Върви си! Направи ме излишна.
След теб не си намирам място.
Лутам се във себе си,
преподреждам си света.
Опитвам се да ги изтрия –
спомените, че те е имало.
Не настоявай! Животът ми е прекалено тесен –
няма място за теб и болката,
която винаги оставяш.
Нахлуваш в мислите ми…
Отказвам да те пусна –
както ти отказа да останеш
във живота ми.
-Утопия-