Целувка, която отмива мастилото и оставя след себе си само погром

Любовта ми върху лист хартия. 
На него записвам всичко, което изпитвам.
 Думи, които изписвам с душата си.
 Мастило, което се стича с емоциите ми.
Обичта ми е вечна.
Сълзи се стичат по бузите.
Капят бавно и нежно целуват листа.
Целувка, която отмива мастилото и оставя след себе си само погром.
Любов обречена на невъзможност.
Любов, която не намира време да се случи.
Две души, осъдени на разминаване.
Докосване за миг.
Отдалечаване завинаги.
Обичта ми е вечна.
Сълзисе стичат по бузите.
Капят бавно и нежно целуват листа.
Целувка, която отмива мастилото.
Заличава следите от теб.
Не остава и помен, че някога сме се случили.
Само болката в ляво и мокрото под очите.
Улики за човечност.
Белег от нещо красиво, но с край.
 
–Утопия–

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *