Защо анонимна?
Защото понякога е уморително някакви хора непрекъснато да се опитват да правят дисекция на чувствата ти. Тъжна съм била. Разочраована. Отчаяна. Депресирана.
А те нямат представа. Нямат идея даже за празнотата, в която живея.
Празнота, която не е поредена от липса. Или поне не от Неговата или от нещо или някой, който ми се е „изплъзнал“.
Нямат представа за липсата породена от изкуството на това да живееш без да оценяваш. Без да претегляш болките и радостите. Без да претегляш красивото и грозното.
Просто живееш! Разбирате ли? Нещо, като обективно наблюдение на живота във всичките му нюанси.
Тъжна? Не! Отдавна се отказах от тъгата.
Познавам болката и страданието. Бяхме си дружки, но им казах „чао“!
Сега само ги наблюдавам. Познавам всяка емоция и мога с часове да ги описвам… Мога да ви опиша отчаянието и тъгата с всеки един нюанс, който притежават. Но да ги изживявам?
Никога повече!
Който иска да ги изживява. От тук нататък аз само ги наблюдавам…
-Утопия-