Пред другите съм силна
Когато съм сама съм крехък порцелан
Тази вечер каня болката
Свидетелка на слабостта ми
Сълзи се стичат
Напоявам чувствата си с тях
С надеждата плачът да ги почисти
От досега със грозното,
Със празното,
Със злото…
Егото ми се навдига,
Напомня ми какво не съм.
Сама съм – с болката, със слабостта.
Единствено нощта до мен е,
С една луна, която ми напомня,
Че тъмното безсилно е пред светлината.
–Утопия