Когато ми липсваш…чета.
Търся те в редовете. Или може би между тях.
Събирам те от стихове, разкази, многоточия и въпросителни.
Загубвам се в думите, но те откривам- такъв, какъвто си в спомените ми.
Когато ми липсваш… чета.
Дори, когато не знам къде си, изпитвам сигурността, че там някъде… сред страниците, сред купищата книги в библиотеката ми, някой, някога е запечатал образа ти…
Защото макар за мен да си единствен… всички ние си приличаме и все някой те е срещал…някъде, някога, в отражението на своя любим.
Още една вечер, в която чета…
Отгръщам поредната страница на стара, антикварна книга…
Думите са избледнели…
Споменът за теб… никога!
–Утопия–