Знаеш ли коя е любимата ми част от деня?
Вечерите,в които си до мен…
Има вечери, в които ни дели…разстоянието. Тогава, любимата ми част от деня е да остана, сама, пред белия лист.
Имам усещането, че ти се криеш зад него и че с всяка дума, която пиша, присъствието ти става все по-осезателно. Няма те, а сякаш с всяка дума, която изписвам, изминавам една крача напред…към бъдещето, където винаги ще сме заедно.
Танцът на молива по белия лист, е това, което си ти в моя живот- всяка дума, първоначално, съществува сама за себе си… а после, сякаш намира точното място, където да намери пристан; точното изречение, където да сглоби смисъла и да извади най-съкровеното от душата ми и да му вдъхне живот.
Точно, както правиш ти…
Всяко твое действие, всеки жест, всяка дума… отделни парченца, които така идеално пасват в моя живот. Отделни парченца, които носят толкова много смисъл… присъствието ти, като светлина, която осветява най-отдалечените кътчета в душата ми и изважда дълбоко заровени съкровища. Присъствието ти, което вдъхва живот на непознатата, пренебрегвана част от вътрешния ми свят…
Най-много от всичко, обичам времето прекарано с теб…
Във вечери, като тази… когато те няма, най-много обичам да прекарвам времето си с белия лист.
Имам усещането, че получавам втори шанс. Нещо, като паралелна реалност, в която всичко се случва малко по-бавно, отколкото в тази. Имам възможността, пишейки, да преживея миговете с теб- повторно.
Защото, ако едно нещо не ми достига в твое присъствие, то това е време. Каквото и да правим, то винаги ни ограничава. Винаги ни притиска и ни напомня, че ни подарява мигове, които не трябва да пропиляваме.
Вечер, в която те няма, но белият лист ми помага да усетя присъствието ти.
Вечер, която ми дава възможност да изживея днешния ден, повторно- пишейки го и подарявайки му вечност, запечатвайки го в думи;опаковайки го в нотите, които идват от душата ми.
Когато съм с теб, ми се ще, времето да можеше да се пропкъса… за да пропаднем в точно този миг и да се скрием там завинаги… за да избягаме от хода на живота и да си подарим безвремие…да си подарим съществуване, само за нас двамата.
За съжаление, времето се е омотало, здраво, около живота и любовта рядко натежава така, че да го прокъса и да приклещи момента…
…като се замисля, може би не е необходимо!
Не ми трябва да изживявам само един миг с теб…
Предпочитам да бъдат много мигове… завинаги…
И всяка вечер да си до мен!
–Утопия–