Нощ е!
Всички спят, а въпросителните в моя живот не ми позволяват да затворя очи.
Студ нахлува в стаята, а аз не го усещам.
Душата ми е вледенена, а тялото ми отдавна спря да усеща…
Годините на болка, разочарования, предателства и съмнения го научиха, че чувствата само разголват душата и отслабват характера!
Тихо е!
Всички спят, а болката не позволява на сърцето ми да се успокои!
Тишината е толкова „силна”, че не ми позволява да мигна!
Спомени, думи, щастливи…тъжни мигове се надбягват в тъмнината и ми припомнят, че съм самотник в къща изпълнена с хора!
Нощ е!
Всички спят, а душата ми се бори с демоните… демоните от миналото, които не ми позволяват да бъда себе си!
Демоните, които винаги си мислят, че предпазват разголената ми душа от злобния свят, а всъщност винаги я събличат още и още…
Нощ е!
Всички спят, а аз съм в плен на собствената си слабост.
Чувството ме задушава, сякаш някой ме е сграбчил за гърлото и чака да издъхна.
-Утопия-