Денят ми дотежава…
Затова реших да си измисля нов-
да си го създам по мярка.
Ще му нарисувам всичко-
зора, обляна в утринни лъчи
… за да не усещам студ от липсата ти.
Птички, за да пеят,
че така пронизва тишината.
Вятър, който нежно да ме гали,
дъжд… за да не личат сълзите.
Ще оставя пролетта, че пази ми надеждата.
Лятото го махам… там те срещнах теб.
Есента ще я оставя, тя е спътница на моята тъга.
Зимата… омръзна ми от нея.
В студ е вледенена, крехката, душа.
Ще си измисля свят…
Такъв, където няма да те срещна!
–Утопия–