Не ме ли помниш?
Забравил си каква съм?
Питаш се къде съм?
Седни, ще ти разкажа…
за всяка вечер
изпълнена със тишини
със неми думи, със сълзи.
Поглеждам шепите си,
в дланите ми все догарят въглени-
останки от разбитите мечти.
Ела, ще ти разкажа за сутрините,
във които, допивам чашата на твоите лъжи;
за болката, която ме преследва като сянка…
Не се плаши! Ела!
Ще ти покажа как светът ми се руши!
–Утопия–