Увяхвах неразцъфнала…
В живота всеки късаше душата ми- лист по лист.
Оставах неразбрана…
Поливах същността си с купища сълзи.
Горчилка, която тровеше живота ми.
Увяхвах неразцъфнала…
Избледнявах в черното на всичките ми дни.
Увяхвах неразцъфнала…
Животът ми изтръгна корените,
отне ми всичките мечти…
да видя слънцето, да усетя вятъра и
да разцъфна в прегръдките на пролетни лъчи.
Увяхвах неразцъфнала…
Попивах болката на дните
и се превръщах в бурен.
Злото вледеняваше сърцето,
а чувствата прерастваха в бодли.
Увяхвах неразцъфнала!
–Утопия–