Звънни ми спомен!
Покани ме да се видим.
Помогни ми да си върна миговете…
тези дето ме болят!
Празнота, в която се изгубвам.
Чуваш ли ме спомен?
Имам нужда от утеха!
Нищото пронизма същността ми.
Защо ме караш да те моля, спомен?
Ела! Спаси ме!
Изгубих всичко….
Останаха ми само белези от миналото.
–Утопия–