Защо не пиша ли?
И аз това се питам- дали е болка или пък щастие?
Когато си щастлив не пишеш- няма нужда. Тогава просто седиш, чувстваш и изживяваш- всеки миг, всяко докосване, всяка дума.
Когато те боли- пишеш… за да опаковаш в думите товара, който ти тежи; за да скриеш в тях болката, която искаш да изтръгнеш; за да изсипеш върху белия лист всичко, което те тревожи, плаши и ранява… с надеждата, че ще те напусне.
Когато те боли, мълчиш.
Разбрах! Мълчанието също имало нюанси.
-Утопия–