Днес е от дните, в които ми се пише… но думите мълчат. Сякаш са обидени. Чакам ги цял ден, а не долавям дори намек за трептенето им.
Днес е от дните, в които ми се пише. Имам нужда да опаковам буцата на гърлото си в думи. Да я накарам да се разпадне и да се разлее в мастилото на писалката ми, а после да я заключа върху белия лист. Имам нужда да я оставя там, за да си поема въздух и да си спомня какво е- да живееш без да ти тежи.
Днес е от дните, в които мълчанието е по-шумно от всеки вик; присъствието по-самотно от всяко отсъствие.
Днес е от дните, в които ми иде да ровя в душата си и да намеря следа от всичко дето ми липсва. Да разбера какво е, за да после да хукна навън и да го намеря… че толкова много боли да го няма.
Днес е от дните, в които ми се пише – за теб!
… но думите мълчат!
–Утопия–