Имам нужда от думи. В тях намирам спасение, Когато нещо ми тежи, го опаковам в думи и го затварям между страниците. Когато нещо ми липсва, отварям книгите и чета – търся и намирам това, което нямам във вътрешния си свят. Прелиствам страниците и никоя от тях не ме грабва. Думите те намират, когато имаш нужда от тях. А аз имам отчайваща нужда. Тогава защо мълчат?
Поредна вечер, в която разлиствам страниците на новата си книга, а вътре не откривам нищо. Вечер, в която се чувствам сама. Нямам опората, дори на думите. Тези в книгите… мълчат, а тези в душата ми са онемяли. Веднъж прочетох, че пътят е като компас, който мени посоката си в зависимост от това какви са копнежите на сърцето. Ако думите имат нужда от посока, за да стигнат до мен, означава ли това, че нямам път, просто защото не отивам на никъде? Означава ли, че нямам цел, а следователно и посока? А когато не търсиш нещо, то не може да те намери!
Все едно! Поредна вечер, в която имам отчайваща нужда от думите, а те мълчат!
–Утопия–