Есента дойде и я събуди
Два сезона, вече, спи.
Пролетта зави я, нежно
с одеало от разцъфващи цветя.
Лятото я стопли,
погали я със слънчеви лъчи.
Есента дойде и я събуди
покани я да види последната усмивка на Земята…
Зимата нетърпеливо чака, за да
скове света от студ.
Събуди се и затрепери-
уплашена до смърт.
Есента дойде и я събуди…
Болката- забравих, че я бях приспала!
–Утопия–