Цял живот мога да наблюдавам как ходиш по первазите, как слънцето и безкрайния хоризонт се отразява в очите ти… или пък те са отражение на това, което си ти;
Цял живот мога да слушам гласа ти и да се губя в думите ти, където в крайна сметка винаги се намирам, такава, каквато се харесвам.
Цял живот мога да усещам прегръдките ти, които изграждат стени на страховете и не ги допускат до нас… целувките ти, които запечатват миговете прекарани с теб.
Цял живот мога да пътешествам с теб… да няма никой друг и винаги да имам достатъчно.
Цял живот мога да наблюдавам прецизността, с която режеш крушата; с която оправяш детайлите по таблиците или пък спокойствието,с което подхождаш към всичко.
Цял живот мога да се сгушвам до сърцето ти вечер и да слушам как звучи обичането!
–Утопия–