Любовта се измъква на пръсти
И дори не се обърна за сбогом.
Правя се, че всичко е същото,
А виждам как бавно се отдалечава.
Преди изпълваше стаята, а
Сега не остана почти нищо.
Само празната ваза…
Несметните часове на чакане…
Обещанията, които остават да висят във въздуха…
Ненамачканите чаршафи….
Ненаписаните съобщения…
Несподелените вечери…
Въпросите без отговор…
Болката, която те няма да прегърнеш…
Съмненията, които изместиха доверието…
Миналото, което открадна времето на настоящето
И дори не остави възможност бъдещето да се случи.
Любовта се измъква на пръсти.
Но аз още съм тук и пазя споменът за нея.
Трябваш само ти, за да го съживиш.
–Утопия–