Моя есен…
От кога те чакам.
Толкова си близка.
Дъждовете ти са моите сълзи.
Ветровете ти са бурите в душата ми.
Ти си моята покана да остана още малко.
Но и моят намек, че пристига зима.
Моя есен –
Ти си най-уютният сезон.
Когато се завръщаш ставам цяла.
От странник се превръщам във нормална.
Настроенията ми нямат нужда от причина.
Те са поредица от чувства, които просто искат да ги има.
Като есенно листо, което се променя всеки миг…
А после просто се откъсва и нежно пада на земята.
Моя есен –
Когато се завръщаш съм разбрана.
Не си за всеки, но си истинска и пълна.
Имаш всичко – слънчеви лъчи и малко дъжд.
Топъл полъх или студена буря.
Много цветове, последвани от сивота и кал.
Не си за всеки, но си истинска.
Не съм разбрана, но съм цяла.
–Утопия–