Тишината е непоносима…
Само споменът за думите ти
е останал да кънти.
Сънищата са затвор –
само твоят образ се явява.
Домът ми е музей
и всяко кътче е трофей –
от болка и сълзи.
И всяко утро е присъда –
за живота изтъкан от миналото с теб
и настоящето където съм осъдена да липсваш.
И дните ми са бездна –
изгубих се и от години
все не ми достигат сили,
за да се намеря.
Времето е мой палач –
и всеки миг без теб е вечност.
Но ти не ме мисли.
Аз имам още малко обич
и щом се умори до смърт да стене,
ще ви събера
и в миналото ще ви погреба.
-Утопия-