Тихо е…
Даже думите ти избледняват.
Протягам се към вечността да те прегърна.
Само някаква си реалност ни дели.
Аз съм тук, а ти отвъд.
Мрачно е…
Даже споменът за твоята
усмивка спира да блести.
Пренасям се в съня –
с надеждата, че ще се разминем.
Само миг ми трябва –
ще те преродя в ума си.
Дъждовно е…
Във дланите си приютявам
пороя от сълзи.
Минаха години,
а животът ми е спрял.
Замръзнал е във онзи
дълъг, зимен ден,
когато без да кажеш Сбогом,
със него се прости!
-Утопия-