Очите й са кристално сини езера.
И всеки поглед е отчаян вик.
Покана да надникна във душата й,
където се е приютила всичката й болка.
Мълчанието й е страдание –
такова, че не стигат думи,
за да го покажеш.
Стои пред мен,
но мога да усетя,
че мислите я водят
в друга реалност.
В минало, където теб те има.
Всеки ден
опитва, но от години не намира сили…
да ти позволи да си отидеш.
Годините не я лекуват,
а болката е верният й спътник.
Животът й без теб е
… дихание без смисъл.
… движение без посока.
… съществуване пропито от сълзи.
Тя е човек от плът и кръв,
но в очите й прозира
само бездната, която
липсата ти всеки ден дълбае.
Очите й са водопади,
които всеки ден изплакват
спомените с тебе.
Очите й са кристално сини езера
и всяка среща с нея е покана
да надникна във душата й,
където се е приютила всичката й болка.
Отчаян вик – ехо от безмълвната молба за помощ.
Стои пред мен, а е някъде далеч.
В реалност, където теб те има.
Въздухът ми натежава.
Никой не успя да я спаси от миналото –
сама избра да замени години бъдеще за миговете с теб.
Очите й са кристално сини езера.
И всеки поглед е отчаян вик за теб.
-Утопия-