Мислиш ли за мен понякога?
Аз не!
…само сутрин, когато се събуждам.
И само вечер,
когато трябва да заспивам с липсата ти.
Мислиш за мен понякога?
Аз не!
…за мен си само болката,
която вече няколко години се опитвам да приспивам.
…за мен си само миналото,
което като сянка ме преследва.
Мислиш ли за мен понякога?
Аз не!
…нямаш място в живота ми.
Оставила съм само бездната,
в която се подхлъзнах –
в деня, когато си отиде.
Мислиш ли за мен понякога?
Аз не!
Отдавна спрях да чувствам.
Остана ми една любов,
която често плаче
и попивам болката й със сърцето си.
Мислиш ли за мен понякога?
Аз не!
Отдавна те забравих.
Погребах спомена за теб
и го зарових с парченца от мечтите си.
Помня, че ни имаше,
докато всъщност съм те нямала.
Мислиш ли за мен понякога?
Аз отдавна те забравих!
Не мисли за мен понякога.
Тръгна си така,
че и в мислите си да ме нямаш!
-Утопия-