Отиде си и нищо не остави!
Само шепа спомени,
бездомно бродещи из моята душа.
Отиде си…
На тръгване ми хвърли само думи…
От тези тежките и грозните-
които всяка вечер ще изпълват тишината.
Прегърна ме, а вместо топлина усетих студ.
Вместо да усетя близост,
пропаднах в бездната, която зее
в пътя ни от мен до теб.
Погледна ме, а аз изтръпнах.
До вчера в погледа ти виждах вечност,
а днес от безразличие ме пронизва.
Отиде си…
Захвърли ми мечти –
от тези с етикет на невъзможни.
Отиде си и нищо не остави!
Само мен с една любов,
която е така самотна
и всяка вечер в сълзи ме удавя.
-Утопия-