Всеки ден те виждам,
връщаш се във мислите ми.
Разкаял се!
Дали те чакам?
Отдавна се отказах.
Дали съм те обичала?
Разбира се…
Но бях сама, когато бяхме двама.
Ще се промениш?
Тогава няма да те искам!
Благодаря, че си си спомнил, че ме има.
Сега върви.
Наяве чувам плач.
Не се смущавай!
Сърцето ми проплаква,
така и не можа да свикне с липсата ти!
–Утопия–