Отказвам се от миналото,
но нека първо да се помирим.
Връщам се назад във времето.
Там, където пътят си решихме,
че ще споделим.
Усещам близост, щастие и намек за любов.
За миг решавам, че оставам.
После продължавам.
Препускам в спомените –
някои са избледнели.
Почакай! Усещам болка.
А, ето те и теб.
Виждам как си тръгваш.
Пропадам в бездна.
Времето минава,
а аз останах цяла.
Нося само спомени,
които понякога болят.
Оставих те назад в живота,
в който част от мен умря.
Отказвам се от миналото,
а с него ще изтрия всеки спомен,
защото болката тежи.
Нямам сили да ви влача,
в бъдеще, където нямаш място ти.
-Утопия-