Почакай ме – ще дойда.
Още няколко минути и заспивам.
Ще се срещнем пак в съня ми.
Там всичко е като преди –
заедно сме аз и ти.
На прага между живота и съня,
оставям болката и се протягам,
за да те прегърна.
Липсваше ми!
Откакто си отиде всичко е различно.
Пустош е обзела целия ми свят.
Дори и слънцето не може да прогони мрака.
Всичко, което ми остава е нощта.
Единствено луната носи ми надежда,
че всяка вечер сънищата идват
и отново ще сме заедно.
Какво пък толкова!
Дали е сън или е реалност…
Нали отново те усещам близо?
Нали отново те прегръщам?
Нали отново те целувам?
Е, така е!
Само твоят глас се губи.
Но това е само сън.
А ти отдавна си отиде.
Видение, което всяка нощ преследвам.
И всяка сутрин се събуждам
и отмивам всеки трепет със сълзи.
-Утопия-