Август е полъх на минало…
Август е спомен за теб…
Август е чувството за това каква бях, когато беше до мен.
Август е липса.
На теб.
На мен.
На нас.
На всичко, което бяхме.
Август е спирка –
тази, на която ти слезе от живота ми.
Вече няколко сезона се взирам през прозореца на миналото и очаквам поне да се обърнеш.
Да ми помахаш за сбогом. Или поне да събереш смелост да ме погледнеш в очите.
Август е край и начало.
Край на една любов, която винаги е била повече илюзия, отколкото споделеност.
Начало на един живот след теб.
Такъв, в който всеки ден се уча да обичам – себе си.
Август е полъх на минало…
Спомен за нещо, което не можеш нито да видиш, нито да докоснеш.
Но чувството винаги е там и бавно се промъква в сърцето ти.
–Утопия–