Всичко, което се превърне в навик се приема за даденост.
Всичко, което се повтаря и всичко, което идва без усилия в един момент губи своята стойност. Спираш да го цениш и се превръща в поредния сив нюанс от ежедневието.
От къде знам?
Усещам го. Чувствам го с всяка клетка на тялото си. Така както аз се превърнах в даденост.
Всичко, което се повтаря губи чара си. Свикваш с жестовете, времето прекарано с някой.
Спираш да оценяваш, че другият ежедневно избира теб пред всички други, които обича и е обичал.
Не забелязваш миговете, когато е разкъсван от мисите за това, което го чака отвън, но въпреки това е до теб – защото е готов да пренебрегне всичко, само за още един миг заедно.
Вечерите, които жадуваше да прекараш с нея. Вечерите, в които нямаше значение къде сте и какво правите, стига да сте заедно. Вечери, които носеха вълнение и чувството, че си жив.
Вечери, които се изплъзнаха под натиска на рутината и днес могат да бъдат обобщени в думата…скучно.
Скука! Интересна дума – синоним на „приех за даденост“.
И някъде сред скучните вечери и търсенето на поредното предизвикатлество, което задоволява сетивата за кратко, а после ги оставя да гладуват, не разбра, че я губиш…бавно и завинаги.
–Утопия–
