Хора… толкова са странни!
Излизат на среща днес, а говорят само за вчера. Или може би за утре.
Съжалявам, но на мен това ми е скучно. Не искам да излизам нито с миналото ти, нито с бъдещето ти.
Аз имам само днес. Само настоящия миг!
Затова по-скоро бих оценила присъствието ти. Тук! Сега!
Уморих се да слушам за вчера.
Незнайно защо всички обичат спомена. В отчаяните опити да му вдъхнат живот, сега… днес, пропускат мига.
Настоящето винаги придава повече тежест на миналото. Обогатява го със съжалението по неизживяното, носталгията по случилото се.
Значението на миналото. Резултат от розовите очила на илюзията.
Уморих се от призраците на миналото. Дотяга ми от тяхното натрапчиво присъствие, а в действителност, болезнено отсъствие.
Аз съм тук! Сега!
Спри да ми говориш за Него… или за Нея!
Все едно какво е било.
Сега ги няма.
И никога повече няма да бъде!
Говори ми за днес! Говори ми за себе си… но не за същината на миналото или за бляна по бъдещето.
Говори ми за това какво направиха от теб.
Не как го направиха…
Остави миналото…
Имай търпение за бъдещето!
Живей за мига!
–Утопия–