Умът ми е затвор за черните ми мисли.
Виждам светлина от другата страна на клетката.
Пред мен е, но е толкова далечна.
Осъдена на доживотен мрак.
И няма никой – само страх, тъга и много болка.
Искам да избягам. Търся свободата.
Навън съм. Има други, но аз съм в плен – на моя ум.
Давя се в сълзи, в отчаян опит да изплувам.
Нищо не помага. Няма как от друг да търся милост.
Осъдена от себе си да преживявам тъмнината.
Отхвърлих я в живота, но тя намери начин да се върне.
Поток от черни мисли.
Намирам се в затвора на ума си.
–Утопия–