utopia

utopia

Отчаян вик

  Очите й са кристално сини езера. И всеки поглед е отчаян вик. Покана да надникна във душата й, където се е приютила всичката й болка.   Мълчанието й е страдание – такова, че не стигат думи, за да го покажеш.   Стои пред мен, но мога да усетя, че мислите я водят в друга …

Отчаян вик Read More »

Миг без теб

  Тишината е непоносима… Само споменът за думите ти  е останал да кънти. Сънищата са затвор – само твоят образ се явява. Домът ми е музей и всяко кътче е трофей – от болка и сълзи. И всяко утро е присъда – за живота изтъкан от миналото с теб  и настоящето където съм осъдена да …

Миг без теб Read More »

Тихо е

  Тихо е… Даже думите ти избледняват. Протягам се към вечността да те прегърна. Само някаква си реалност ни дели. Аз съм тук, а ти отвъд. Мрачно е… Даже споменът за твоята усмивка спира да блести. Пренасям се в съня – с надеждата, че ще се разминем. Само миг ми трябва – ще те преродя …

Тихо е Read More »

Отдавна те забравих

  Отдавна те забравих! Само самотата ми напомня, че те имаше. Не помня как, но спрях да те обичам! И само нощем, когато тишината ме притиска, усещам любовта да стене в дълбините на душата ми. Отдавна продължих без теб! И само в мигове на болка се обръщам, с надеждата, че ще ме догониш. Не помня …

Отдавна те забравих Read More »

В светът ми зее празнота

  В душата ми е мрак. Небето е симфония от цветове. Слънцето като мастило се разлива в небесата… А болката ми като водопад изтича от очите. Залезът ми носи някаква надежда, че в нашата Вселена всичко си отива, за да се завърне после пак. Всеки опит да превърна чувствата във думи – само ги смалява. …

В светът ми зее празнота Read More »

Някак си ще продължа

  Сама съм. Няма никой. Нима животът се отказа? Или Земята спря да се върти? Не знам какво се случи. От дни стоя в затвор – понякога наричан дом. Имахме мечти… Но те са някъде във бъдещето. А времето отказва да върви. Няма минало и бъдеще. Остава ни едно сега, което всичко ценно е отнело. …

Някак си ще продължа Read More »

Само понякога

  Има моменти, в които целият ти свят се раздробява на парченца. Отвън е пълна тишина. В теб всичко се сгромолясва и кънти. Чувствата крещят в душата ти, а отвън всичко е непокътнато. Вървиш изправена. Вперила поглед в далечината. Никой не забелязва какво се случва в теб. Само ти усещаш тежестта в гърдите и как …

Само понякога Read More »

Спи тъга

  Спи тъга! Успокой се и ме остави за миг. Стана прекалено късно. Зората ще прогони мрака. А, аз така жадувам да заспя. Ще се пренеса във друго измерение – в опит да избягам – от теб и тази безутешна реалност. Ще пребродя сънищата и ще го намеря – такъв какъвто си го спомням. Този …

Спи тъга Read More »

И пак боли…

  И пак боли… Когато ме попиташ от какво – не знам. Само знам, че нещо все ми натежава. И в мигове, когато съм сама, Силата ми се пропуква. Сълзи се стичат през очите. И аз отчаяно се моля да я разбера – Болката, която ме връхлита. Не искам да повярвам, че е моя. Миналото …

И пак боли… Read More »

Аз често плача

Снимка: https://www.pinterest.com/pin/394205773614465708/ Аз често плача. Потапям болката и спомените си в сълзи. Прочиствам си душата. Липсата ти като черен облак е надвиснала в деня ми. Като вятъра премина през живота. Помете всичко – не остана смисъл в настоящето. За бъдещето сила не остана. Имам само шепа спомени- въглища, които всеки ден догарят във душата ми. Миналото …

Аз често плача Read More »