Юли е събрал всичката ми болка. Чувствата ми натежават и всеки миг ще се излеят от очите ми. Толкова години минаха и времето заличи всички следи, че някога ни е имало – останаха само белезите в душата, които всяко лято ми напомнят как боли разбитото сърце. Сядам на земята до прозореца и дълго съзерцавам навън. …
Времето заличи всички следи, че някога ни е имало Read More »
Очите й са кристално сини езера. И всеки поглед е отчаян вик. Покана да надникна във душата й, където се е приютила всичката й болка. Мълчанието й е страдание – такова, че не стигат думи, за да го покажеш. Стои пред мен, но мога да усетя, че мислите я водят в друга …
Тишината е непоносима… Само споменът за думите ти е останал да кънти. Сънищата са затвор – само твоят образ се явява. Домът ми е музей и всяко кътче е трофей – от болка и сълзи. И всяко утро е присъда – за живота изтъкан от миналото с теб и настоящето където съм осъдена да …
Тихо е… Даже думите ти избледняват. Протягам се към вечността да те прегърна. Само някаква си реалност ни дели. Аз съм тук, а ти отвъд. Мрачно е… Даже споменът за твоята усмивка спира да блести. Пренасям се в съня – с надеждата, че ще се разминем. Само миг ми трябва – ще те преродя …
Отдавна те забравих! Само самотата ми напомня, че те имаше. Не помня как, но спрях да те обичам! И само нощем, когато тишината ме притиска, усещам любовта да стене в дълбините на душата ми. Отдавна продължих без теб! И само в мигове на болка се обръщам, с надеждата, че ще ме догониш. Не помня …
В душата ми е мрак. Небето е симфония от цветове. Слънцето като мастило се разлива в небесата… А болката ми като водопад изтича от очите. Залезът ми носи някаква надежда, че в нашата Вселена всичко си отива, за да се завърне после пак. Всеки опит да превърна чувствата във думи – само ги смалява. …
Сама съм. Няма никой. Нима животът се отказа? Или Земята спря да се върти? Не знам какво се случи. От дни стоя в затвор – понякога наричан дом. Имахме мечти… Но те са някъде във бъдещето. А времето отказва да върви. Няма минало и бъдеще. Остава ни едно сега, което всичко ценно е отнело. …
Има моменти, в които целият ти свят се раздробява на парченца. Отвън е пълна тишина. В теб всичко се сгромолясва и кънти. Чувствата крещят в душата ти, а отвън всичко е непокътнато. Вървиш изправена. Вперила поглед в далечината. Никой не забелязва какво се случва в теб. Само ти усещаш тежестта в гърдите и как …
Спи тъга! Успокой се и ме остави за миг. Стана прекалено късно. Зората ще прогони мрака. А, аз така жадувам да заспя. Ще се пренеса във друго измерение – в опит да избягам – от теб и тази безутешна реалност. Ще пребродя сънищата и ще го намеря – такъв какъвто си го спомням. Този …
И пак боли… Когато ме попиташ от какво – не знам. Само знам, че нещо все ми натежава. И в мигове, когато съм сама, Силата ми се пропуква. Сълзи се стичат през очите. И аз отчаяно се моля да я разбера – Болката, която ме връхлита. Не искам да повярвам, че е моя. Миналото …