Пиеше вечерното си кафе. Това, което винаги пиеше сама. Защото, колко трябва да си различен, за да пиеш кафе вечер? На вратата се потропа. Стана да отвори, но отпред нямаше никой. Зачуди се, но реши, че ѝ се е причуло и тръгна обратно към стаята, когато видя нечаканият гостенин, който се беше настанил в креслото …
Вечерта, която остави траен спомен и вечен белег Read More »
Липсвам ти? Не се плаши! Душите се намират. Дори след няколко живота, пак ще те позная! Защо съм сигурна ли? Защото смисълът, прозира, само в твоите очи! -Утопия-
Казаха ми, че си идвал! Търсил си ме бил… Къде се скитам ли? Опитвам се да го намеря… …сърцето ми! На тръгване забрави да го върнеш! –Утопия–
Както всеки следобед и днес Утопия се разхождаше в парка. Наслаждаваше се на хубавото време и на мига спокойствие, който си беше откраднала от забързания ден.В този момент спокойствието ѝ беше нарушено. Огледа се, но не забеляза никой. Почувства се объркана, когато се сети какво се случва. Натрапникът беше спомен… спомен от миналото. Споменът за …
Всеки ден те виждам, връщаш се във мислите ми. Разкаял се! Дали те чакам? Отдавна се отказах. Дали съм те обичала? Разбира се… Но бях сама, когато бяхме двама. Ще се промениш? Тогава няма да те искам! Благодаря, че си си спомнил, че ме има. Сега върви. Наяве чувам плач. Не се смущавай! Сърцето ми …
Тази сутрин ми се искаше да поговорим. Написха ти писмо. Разказах ти за дните… тези дето ги пропусна! За леглото дето все е празно. За нощите, в които е студено. За сутрините без любов, за неизпитите кафета. За неслучилите срещи и несбъднатите мигове. За мократа възглавница. За болката от ляво… За въпросите, които не зададох… …
Тишината ме притисна и ми стана някак истински самотно. Тогава Ти измислих име и излязох да те търся. Видях те как си тръгваш… Чакаше ли ме Любов? Прости ми! Заблудих се, че дошла си с Него! -Утопия-
Събуди се и сякаш се роди наново. Беше оставила Него и всичко в миналото, във вчерашния ден. Не осъзнаваше как се беше случило, но усещаше, че вече има сила да посрещне бъдещето, което идваше към нея. Беше уверена, че то ѝ носи нещо по-добро. Спомни си, че този който бяга, винаги среща този, който чака …
Ако и двамата бягат как биха могли да се срещнат? Read More »
Прибра се. Тъкмо се беше стъмнило, но тя не забеляза, защото мракът вече тегнеше в нейната душа. Легна на огромния креват. Дупката във възглавницата до нея събуждаше още по-болезнени емоции. Знаеше, че никога повече няма да сподели завивките си с него. Че вероятно до края на живота ѝ споменът за неговото присъствие ще се настанява …
Защото нещата, които ще пазим винаги, са тези, които нямаме… Read More »
Беше горещ летен ден. От тези, когато всичко е толкова осветено и огрято от слънцето, че единствената вероятност е да избухне пожар. Такъв беше и денят на Утопия. Тя не предполагаше, че на пръв поглед този спокоен ден ще опожари щастието в сърцето ѝ и димът ще се разлее в душата ѝ. Нищо не предвещаваше …
Там, където предишното ѝ аз беше осъдено…на смърт! Read More »