Бяха минали много години от последната им среща. Години, през които Тя всяка сутрин се будеше с надеждата, че ще го срещне. Никога не излизаше без да оправи косата си и без да се гримира. Нали точно днес можеше да е денят, когато случайността беше решила да пресече пътищата им отново! Не можеше да си …
Беше ден, от тези… в които си те спомням! Отчайващо красив и болезнено далечен. Беше ден, от тези, в които отсъствието ти, като бездна във сърцето се отваря! Ден от тези, във които, самотата наранява! Беше ден, във който, никой не запълни липсата ти! –Утопия–
Когато си тръгна не осъзнаваше, че това ще е най-голямата грешка в живота му. Не подозираше, че напускайки я днес, утре Тя ще бъде това, което ще му липсва цял живот. Това, което щеше да се опитва да види във всяка друга. Не подозираше как сам се обричаше на живот посветен да запълва липсата …
Защо анонимна? Защото понякога е уморително някакви хора непрекъснато да се опитват да правят дисекция на чувствата ти. Тъжна съм била. Разочраована. Отчаяна. Депресирана. А те нямат представа. Нямат идея даже за празнотата, в която живея. Празнота, която не е поредена от липса. Или поне не от Неговата или от нещо или някой, който ми …
Пиеше вечерното си кафе. Това, което винаги пиеше сама. Защото, колко трябва да си различен, за да пиеш кафе вечер? На вратата се потропа. Стана да отвори, но отпред нямаше никой. Зачуди се, но реши, че ѝ се е причуло и тръгна обратно към стаята, когато видя нечаканият гостенин, който се беше настанил в креслото …
Вечерта, която остави траен спомен и вечен белег Read More »
Липсвам ти? Не се плаши! Душите се намират. Дори след няколко живота, пак ще те позная! Защо съм сигурна ли? Защото смисълът, прозира, само в твоите очи! -Утопия-
Казаха ми, че си идвал! Търсил си ме бил… Къде се скитам ли? Опитвам се да го намеря… …сърцето ми! На тръгване забрави да го върнеш! –Утопия–
Както всеки следобед и днес Утопия се разхождаше в парка. Наслаждаваше се на хубавото време и на мига спокойствие, който си беше откраднала от забързания ден.В този момент спокойствието ѝ беше нарушено. Огледа се, но не забеляза никой. Почувства се объркана, когато се сети какво се случва. Натрапникът беше спомен… спомен от миналото. Споменът за …
Всеки ден те виждам, връщаш се във мислите ми. Разкаял се! Дали те чакам? Отдавна се отказах. Дали съм те обичала? Разбира се… Но бях сама, когато бяхме двама. Ще се промениш? Тогава няма да те искам! Благодаря, че си си спомнил, че ме има. Сега върви. Наяве чувам плач. Не се смущавай! Сърцето ми …
Тази сутрин ми се искаше да поговорим. Написха ти писмо. Разказах ти за дните… тези дето ги пропусна! За леглото дето все е празно. За нощите, в които е студено. За сутрините без любов, за неизпитите кафета. За неслучилите срещи и несбъднатите мигове. За мократа възглавница. За болката от ляво… За въпросите, които не зададох… …