Днес е любимият ми ден. Дори не знам защо. Или пък всъщност излъгах знам… но предпочитам да не помня истинската причина. Предпочитам да я забравя, така както забравих и Него. Предпочитам да си спомням само усещането, което винаги се връща през август… но искам да оставя мига да си отиде. Да пусна спомените да отлетят …
Днес ми липсваш. Защо ли? Да, позна! Тежко ми е и ми е трудно. Да посрещам дните сама и да преследвам живота, който непрекъснато се опитва да ми избяга. Събуждам се и решавам, че днес ще бъда силна. Денят отминава, а с него и решителността ми. Страхът непрекъснато чака на вратата ми. Всеки път, когато …
Днес реших да напиша писмо… до себе си! Кога пишем писма? Когато някой ни липсва и изпитваме болезнената празнота от липсата му. Тогава взимаме белия лист, който отразява собствената ни празнота. Хващаме перото и почваме да нижем… думи, мисли и чувства… да създадем смисъл там, където такъв не намираме. Да си създадем измамното чувство на …
Ходеше и си мислеше… „Колко силна съм била днес, преди година, за да намеря сили да продължа.“ Походката ѝ беше уверена. Създаваше впечатление на човек, който имаше всичко. Крачеше уверено, но бавно. Като че не отиваше никъде и като че никой не я чакаше. Изглеждаше все едно е изпреварила времето и сега няма за …
Хора… толкова са странни! Излизат на среща днес, а говорят само за вчера. Или може би за утре. Съжалявам, но на мен това ми е скучно. Не искам да излизам нито с миналото ти, нито с бъдещето ти. Аз имам само днес. Само настоящия миг! Затова по-скоро бих оценила присъствието ти. Тук! Сега! Уморих се …
Истински хора съществуват. Истински мъже също! И аз вървя по път, където вярвам, че ще се срещнем. Той е осъзнат и амбициозен. Вдъхновен и мотивиран. Обича хората и живота. Споделя моите интереси и разбирания. Между нас няма зависимост, а споделеност! Аз не се интересувам от Неговото вчера, нито от Неговото утре. Нито пък той от …
Съдбата те извика, поиска да ни срещне! Не ми е обещала вечност, но не каза, че така ще ме боли! Сблъсък на души… Равносметка от изминали животи. Трепет! Радост! Щастие… последвани от писък и нестихващ плач! Раздяла! Край! Съдба, недей! Не ми го взимай… –Утопия–
Обожавам да пиша, защото белият лист ми позволява да вдъхна живот, на тази част от себе си, която не мога да споделя с хората около мен! –Утопия–
Несподелената любов живее, като скитница! Броди в хорските сърца… Търси си утеха! Несподелената любов е тиха! Звук единствено издава, когато сърцето ѝ захлипа! Несподелената любов се крие денем. Срамува се от раните, които носи! От болката, която тегли, като бреме! Несподелената любов, събира смелост нощем! Бродница по празните площади, търси дом да я нахрани… Душа …
Беше минала почти една година. Както винаги в сряда, минаваше покрай тяхното кафене. През последните месеци избягваше да гледа в тази посока и всеки път започваше да крачи по-бързо… сякаш се страхуваше миналото да не я застигне. Страхуваше се да не я сполети споменът за Него. Но днес беше различен ден! Дали пък промяната не …