Обичам бавното натрупване на смисъл. Миговете време, които сякаш бавно и полека се приближават към моя живот. Стъпват на пръсти и леко се разхождат из дните ми. Присъствието им е ненатрапчиво, а всъщност осезателно. Трупат се един след друг и бавно градят живота ми- такъв какъвто съм го пожелала. За къде бързат всички? Защо са …
Държеше ме в ръцете си… Времето изплакваше болката ми. Светкавиците разцепваха небето, така както спомените, пронизваха душата ми. Гръмотевиците изпълваха тишината… Ехо, досущ, като това на миналото. Държеше ме в ръцете си… Усещах как вечността ме беше приютила в обятията си и най-накрая се чувствах у дома. Да се чувстваш у дома, всъщност не е …
Днес е юни… Месецът, когато всичко може да се случи… Месецът, когато дори невъзможните неща, започват да придобиват очертания и лека полека да вървят към реалността. Месецът, в който дори това, което не подозирам, че съществува, бавно пристъпва към живота ми и чака най-удобния момент, за да се настани- до мен и да прегърне- изтощената …
Увяхвах неразцъфнала… В живота всеки късаше душата ми- лист по лист. Оставах неразбрана… Поливах същността си с купища сълзи. Горчилка, която тровеше живота ми. Увяхвах неразцъфнала… Избледнявах в черното на всичките ми дни. Увяхвах неразцъфнала… Животът ми изтръгна корените, отне ми всичките мечти… да видя слънцето, да усетя вятъра и да разцъфна в прегръдките на …
Звънни ми спомен! Покани ме да се видим. Помогни ми да си върна миговете… тези дето ме болят! Празнота, в която се изгубвам. Чуваш ли ме спомен? Имам нужда от утеха! Нищото пронизма същността ми. Защо ме караш да те моля, спомен? Ела! Спаси ме! Изгубих всичко…. Останаха ми само белези от миналото. –Утопия–
Болката разцепи тишината, небето се разплака с мен! Недей да плачеш! Сезоните в душата се менят. Тази зима все отказва да си иде! Постой! Надежда има! В сърцето ми покълва вяра… Пролетта е! Усещам, че пристига! –Утопия–
Недей да плачеш Май… Обеща, че ще се върне Ела да те прегърна Май Виж! Лалето се усмихва! Изпраща ти любов… От Него е! –Утопия–
Защо не пиша ли? И аз това се питам- дали е болка или пък щастие? Когато си щастлив не пишеш- няма нужда. Тогава просто седиш, чувстваш и изживяваш- всеки миг, всяко докосване, всяка дума. Когато те боли- пишеш… за да опаковаш в думите товара, който ти тежи; за да скриеш в тях болката, която искаш …
Помня онзи ден- денят, който исках да сграбча в шепи и да запазя завинаги. Денят, който разтегляше времето и побираше толкова много смисъл. Денят, който остави единственият спомен за теб… всички други избледняха под натиска на времето. Останаха само чувствата, които ми напомнят за случването на нещо, което днес ми се струва, че никога не …
Понякога ми се иска времето да минаваше по-бързо. Не защото съм от хората, които не понасят живота си и това, което правят. Напротив! Понякога просто съм любопитна… да съм извървяла пътя на живота си и да имам достатъчно време, към което да се обърна назад… за да свържа точките… за да разбера, защо не те …