Всички ме намират за странна… Аз така и не разбирам защо! Може би, защото аромата на кафе и свежа сутрин, рисува спомени в съзнанието ми… Може би, защото гласа на вятъра и шума на водата, провокират душата ми за разговор и ме подканят да хвана белия лист и да им напиша нещо. Ей, така! Защото …
Винаги ме питат защо пиша с толкова много многоточия? Дали е защото съм пропуснала часовете по български език… Или може би, защото многоточието предполага нещо с начало, но без край. Многоточието предполага продължение. Писането е следата на моя живот. Доказатлетсво за неговото случване. Пишейки, аз избирам как да се случи животът ми. Оставям многоточия, като …
Оставям многоточия, като това… за да ти дам възможност, да си намериш място Read More »
Защо пиша? Пиша, за да подреждам себе си… …в думи. Пиша, за да пренареждам хаоса в душата си и да му придавам смисъл върху белия лист. Пиша за всичи тези, които се откриват в моите редове. Тези, които отдавна забравих… но всичко, което правя някак си носи отпечатък и спомен, че са се случили… в …
Още един облачен ден… Къде съм? О, не говоря, за времето навън- лято е и вероятно слънцето напича по-силно отвсякога. За какво говоря? Вали във мен! Валят всички онези хора, които изгубих. Валят парчетата на разбитото ми сърце и се събират в локва! Изпълват всичките ми липси и душата ми се дави в тях. Навън …
Когато ми липсваш…чета. Търся те в редовете. Или може би между тях. Събирам те от стихове, разкази, многоточия и въпросителни. Загубвам се в думите, но те откривам- такъв, какъвто си в спомените ми. Когато ми липсваш… чета. Дори, когато не знам къде си, изпитвам сигурността, че там някъде… сред страниците, сред купищата книги в …
Знаеш ли коя е любимата ми част от деня? Вечерите,в които си до мен… Има вечери, в които ни дели…разстоянието. Тогава, любимата ми част от деня е да остана, сама, пред белия лист. Имам усещането, че ти се криеш зад него и че с всяка дума, която пиша, присъствието ти става все по-осезателно. Няма те, …
Ако едно нещо не ми достига в твое присъствие…то това е време! Read More »
Днес си откраднах време. Издебнах деня и когато всички задължения спореха помежду си, опитвайки се да се надпреварват, аз се изплъзнах- точно под носа на рутината. Откраднах си време- от това, което те изпълва със смисъл и щастие. Време,което крадеш от деня, но вместо да изпитваш чувство на вина, ти изпитваш чувство на благодарност- че …
Мигове, които искам да уловя и да запечатам в рамка… за да им придам вечност! Read More »
Събудих се и както винаги излязох на балкона. Погледнах навън и ме посрещна утринната свежест. Долавях уханието на пролетните цветя, които тъкмо се пробуждаха и се разтягаха, разтваряйки цветовете си, състезавайки се кое първо ще докосне първите утринни лъчи. Птичките весело чуруликаха, сякаш приветстваха утрото и ме подканваха да се включа в техния хор. Взирах …
Щастието съществува само под една форма- споделеност! Read More »
Юнска вечер… Мрак! Пореден опит да приспя тъгата. Времето тежи от болка… Не минава! Юнска вечер… Притихвам в самота. Имам само няколко звезди и една Луна. Но са все така далече! Пореден опит да приспя тъгата… Добре де, знам, че те боли! Търпеливо ще изчаам. Нали си имам нощ…небе…и една Луна, която за утеха …
Обичам цветя… всъщност обожавам ги. Обичам и живота по принцип. Но винаги, дори, когато обичаш всичко у нещо или някого, имаш една част, която ти е любима. Нещо, което винаги изпълва сърцето ти с щастие и те кара да се усмихваш- цялата. Чувстваш се така сякаш в тези моменти, очите ти отразяват цялата Вселена, в …
Вселена, която се е случила, само за да ни даде възможност да се случим аз и ти… Read More »