В душата ми е мрак. Небето е симфония от цветове. Слънцето като мастило се разлива в небесата… А болката ми като водопад изтича от очите. Залезът ми носи някаква надежда, че в нашата Вселена всичко си отива, за да се завърне после пак. Всеки опит да превърна чувствата във думи – само ги смалява. …
Сама съм. Няма никой. Нима животът се отказа? Или Земята спря да се върти? Не знам какво се случи. От дни стоя в затвор – понякога наричан дом. Имахме мечти… Но те са някъде във бъдещето. А времето отказва да върви. Няма минало и бъдеще. Остава ни едно сега, което всичко ценно е отнело. …
Има моменти, в които целият ти свят се раздробява на парченца. Отвън е пълна тишина. В теб всичко се сгромолясва и кънти. Чувствата крещят в душата ти, а отвън всичко е непокътнато. Вървиш изправена. Вперила поглед в далечината. Никой не забелязва какво се случва в теб. Само ти усещаш тежестта в гърдите и как …
Спи тъга! Успокой се и ме остави за миг. Стана прекалено късно. Зората ще прогони мрака. А, аз така жадувам да заспя. Ще се пренеса във друго измерение – в опит да избягам – от теб и тази безутешна реалност. Ще пребродя сънищата и ще го намеря – такъв какъвто си го спомням. Този …
И пак боли… Когато ме попиташ от какво – не знам. Само знам, че нещо все ми натежава. И в мигове, когато съм сама, Силата ми се пропуква. Сълзи се стичат през очите. И аз отчаяно се моля да я разбера – Болката, която ме връхлита. Не искам да повярвам, че е моя. Миналото …
Снимка: https://www.pinterest.com/pin/394205773614465708/ Аз често плача. Потапям болката и спомените си в сълзи. Прочиствам си душата. Липсата ти като черен облак е надвиснала в деня ми. Като вятъра премина през живота. Помете всичко – не остана смисъл в настоящето. За бъдещето сила не остана. Имам само шепа спомени- въглища, които всеки ден догарят във душата ми. Миналото …
Никой не е вечен Животът те държи в ръцете си – Ти крехък порцелан. Днес те има. Утре ще си само спомен – сълзите в нечии очи. Днес си плът – Утре ще си само пепел. Когато кажеш “утре”, може да е никога. Делата ти не са гаранция, че животът ще те пощади. Съдбата …
Не е сега моментът… Тогава забрави, че си ме срещал. Животът ми не е перон на гара. Пропуснеш ли веднъж да ме обичаш, завинаги ще си отида. И само миналото е свидетел, че всяка нощ изплаквах болката. И всяко утро се надявах да се върнеш, осъзнал, че всеки може да е с теб за малко. …
Не бой се! Аз още помня, че те имаше. Давя се във погледа от снимките. Прегръщам спомените. Очаквам те във всеки сън. Съживявам те във рими. Не бой се! Аз още помня твоя глас- песента на ангел. Живя набързо – изпратена да ни събудиш. Всеки миг със теб е вечност … и завинаги. Така …
Мълчи! Красиво е. Във времето от тишина до думите ти има пауза. Във нея те обичам – горд, загадъчен, далечен. Понякога измислен. Не казвай нищо. Просто стой. Всяко обещание е лишено от смисъл, когато действията безмилостно крещят. Не говори – че всяка дума губи стойност, когато е изречена, за да запълни липсата на чувства. …