Нахлуваш в мислите ми. Неканен. Чужд. След толкова години не искам да те помня. Оставаш минало, което винаги боли. Една любов, която от безразличие уби. Нахлуваш в мислите ми – крадеш от настояще, където нямам нито време, за да те поканя… нито сили, за да те обичам. Върви си! Направи ме излишна. След теб …
Животът ми е пъзел. Сглобявам се, но нещо все ми липсва. Пренареждам се, а една от частите не ми достига. Търсих я навсякъде – в света навън и този вътре в мен. Опитах се да я заместя с нещо – с любов, със книги, с пясък и море, с дълги нощи под звездите, но …
Тъмна стая… Изсъхнали цветя и две очи без глас. Разсъбличам душата си във стихове. Оставям болката си там. Подреждам се във строфи. Продължава да боли, но е някак си красиво. Любовта ми хлипа- сълзите й са моето мастило. В света ми лъха на самота и липси. А всеки стих си има всичко – теб …
Днес цял ден вали, а декември тихо си отива. Тази зима все отказва да започне – напомня ми на всичко между нас. Тази зима е така далечна – точно като теб. Напомня ми на блян и спомен, който всяка вечер виждам как игриво си отива през комина. Градът е снежна приказка, която толкова добре …
Вече нищо не остана да ти дам. Остава само тишина. Вземи я. Думите ми се умориха да те обичат. Изплаках любовта ни. В мен остана пусто. Нищо не остана да ти дам. Остана ми едно сърце и цялото е в кръпки. Всяка нощ го кърпя с последната надежда, че поне у тебе има чувства. …
Почакай ме – ще дойда. Още няколко минути и заспивам. Ще се срещнем пак в съня ми. Там всичко е като преди – заедно сме аз и ти. На прага между живота и съня, оставям болката и се протягам, за да те прегърна. Липсваше ми! Откакто си отиде всичко е различно. Пустош е обзела …
Ела при мен. Ще те разходя в моя свят. Ще усетиш тишината, която често будя утешавайки тъгата. Върви след мен. Ще те разходя в моя свят. Тъмно е. Не бой се. Още пазя част от светлината. От другите я крия, но пред теб ще я покажа. Пътят ни ще осветя, дори да означава, че …
За Коледа какво си пожелах? Споделеност! Представих си, че мога да го срещна. Може би, ме чака в новата година. А, аз го търся в миналото – там където ни е писано да се разминем. Може би, е трябвало да ме почака. Първо ми е писано да си поплача – все на неподходящия да …
Мислиш ли за мен понякога? Аз не! …само сутрин, когато се събуждам. И само вечер, когато трябва да заспивам с липсата ти. Мислиш за мен понякога? Аз не! …за мен си само болката, която вече няколко години се опитвам да приспивам. …за мен си само миналото, което като сянка ме преследва. Мислиш ли за …
Отиде си и нищо не остави! Само шепа спомени, бездомно бродещи из моята душа. Отиде си… На тръгване ми хвърли само думи… От тези тежките и грозните- които всяка вечер ще изпълват тишината. Прегърна ме, а вместо топлина усетих студ. Вместо да усетя близост, пропаднах в бездната, която зее в пътя ни от мен …