Есен… За другите може би е сезон от календара, но за мен е сезон от живота. Сезонът ТИ! Побира в себе си, всичко, което премълчах, но всичко, което изпитах. Седях на пейката и наблюдавах едно дърво- стоеше и чакаше. Но никой никога не идваше при него. Защо ли ми напомни за нас? За дните, в …
Любовта може да се изрази с една, единствена дума- споделеност. А колко думи изписват за нея. Къде ли не я търсят, без да осъзнават, че тя не е въпрос на вземане, нито на даване. Тя е въпрос на това да споделяш- всичко, което имаш и всичко, което нямаш… това дето те боли и това дето …
Има дни, в които думите болят- не чуждите, а собствените. Мълчиш, а вътрешно болиш. Изглеждаш цял, а в теб всичко се разпада. Има дни, в които думите болят- все отлагаш да им вдъхнеш живот и ги трупаш. Безмълвие… Ден, в който на думите вече им е тясно в твоята душа; очуканите им крайща, сякаш раздират …
Цял живот мога да наблюдавам как ходиш по первазите, как слънцето и безкрайния хоризонт се отразява в очите ти… или пък те са отражение на това, което си ти; Цял живот мога да слушам гласа ти и да се губя в думите ти, където в крайна сметка винаги се намирам, такава, каквато се харесвам. Цял …
Беше една от тези вечери, когато времето спира. Привидно светът се смалява до размерите на една малка стая… камина и ние двамата. Пламъците прегръщат студа в стаята и насищат въздуха с топлина и усещане за уют. Лежах на леглото, а ти прегръщаше болката ми- нежно и спокойно ѝ показваше, че няма от какво да се …
Цял ден не иска да си иде- пред вратата ми стои. Причаква ме! И днес не ми достига смелост да я срещна. Крия се от нея- оставам вътре, в компанията на стотиците си страхове. Демони докосват всяка рана- миговете отпечатани във моята душа. Притихвам, с надеждата, че ще я измамя- да помисли, че е сбъркала …
Поезията е ехо,което танцува със сенки. С призраците от миналото. Живот, който е бил и никога вече няма да бъде. Аз дори не обичам да танцувам. Тогава защо ехото на моите думи, винаги те кани на танц? Защо се е вкопчило така в твоята сянка и защо всеки път, когато химикалът ми танцува с …
През есента вали! Недей да ѝ се сърдиш. Сезоните усещат чувства. Есента ме срещна и заплака- от тогава все не спира да вали… –Утопия–
Денят ми дотежава… Затова реших да си измисля нов- да си го създам по мярка. Ще му нарисувам всичко- зора, обляна в утринни лъчи … за да не усещам студ от липсата ти. Птички, за да пеят, че така пронизва тишината. Вятър, който нежно да ме гали, дъжд… за да не личат сълзите. Ще оставя …
Ще си измисля свят… такъв, където няма да те срещна Read More »
Не ме ли помниш? Забравил си каква съм? Питаш се къде съм? Седни, ще ти разкажа… за всяка вечер изпълнена със тишини със неми думи, със сълзи. Поглеждам шепите си, в дланите ми все догарят въглени- останки от разбитите мечти. Ела, ще ти разкажа за сутрините, във които, допивам чашата на твоите лъжи; за болката, …