Днес е от дните, в които ми се пише… но думите мълчат. Сякаш са обидени. Чакам ги цял ден, а не долавям дори намек за трептенето им. Днес е от дните, в които ми се пише. Имам нужда да опаковам буцата на гърлото си в думи. Да я накарам да се разпадне и да се …
Декември е от месеците, в които всяко чувство, сякаш се удвоява. Когато си самотен, всичко наоколо изтъква твоята самота. Момичето и момчето, които се замерват със снежни топки. После той се затичва към нея и целувайки я, с устни разтопява снега по бузата ѝ. Прегръща я толкова близо до себе си, че няма никакво значение …
Ходехме в парка. Мълчанието ни, като никога, не се беше настанило помежду ни. Ходеше или пред нас или зад нас. Все едно! Важното е, че с него днес бяхме по-близо от всякога. Единствено той търпеше моментите, когато за пореден път разпилявах себе си и за пореден път се опитвах да се събера. Единствен той разбираше, …
Седя на шарения диван вкъщи. Имам странен вкус. Шарен диван, направен от различни парчета плат – кръпки, които подчертават отделните мотиви. Диван, който в този момент досущ приличаше на сърцето ми, което беше цялото на кръпки. Парченца спомени, които отчаяно бях хванала и спасила от ураганите на миналото. После пък се опитах да ги зашия, …
Мигът, когато думите, които си подслонявал се изплъзнат Read More »
Беше особена. Можеше да видиш как странността ѝ прозира във всяко едно действие, всеки навик, във всичко, което обичаше. Например – кафето. Другите, винаги, го пиеха сутрин – от необходимост, а тя от своя страна заспиваше, вечер, в компанията на току що направено кафе. Тя не пиеше кафе от необходимост или поне не, като тази …
Исках да му разкажа себе си… но се страхувах, че може да пропадне в някоя от липсите ми и да го загубя. Както се случваше с всички преди него… –Утопия–
Лекувам се от едно минало дето все боли. Лежа на една пейка и се чудя дали Той е обезболяващото, което ще притъпи болката за малко, а после ще си отиде… като всички други и ще ме остави да се боря с неизлекуваните рани. Да живея с белезите, дето все ми натякват това, което не …
Вечер. Тишина, преливаща от болка. Потапям се в емоции. Душата ми е цялата обсипана със стъкълца – останки от разбитите надежди. Врязват се и ме болят. Сама в присъствието на сенки. Давя се във чувства… или във липсата им. Загубвам се из коридорите на миналото. Минало, което лъха на спокойствие и… липса. Изглежда близо, а …
В дни, като днешния, винаги се чудя дали не е по-добре да си сам. Но какво ще рече да си сам? Ти винаги си сам, дори когато си сред хора. Всички идват, минават през живота ти и си заминават. Оставят след себе си само погром и следи, които дълго болят в душата ти. В дни, …
Изпитвах болка, която не беше подвластна на формулиране. Беше толкова силна, че дори не можех да я изразя. Вървях и наблюдавах света около себе си- моето отражение. Мислех си, че от всичко, което са ме учили за болката, разбрах, че за крехките си 25 години, не можеш да натрупаш толкова много болка. Въпреки това, бях …