Дъждовен ден… Гледам как капките дъжд се спускат от небето и се разбиват върху прозореца. Казват, че денят бил лош и мрачен… а аз нищо лошо не виждам в това да вали. Капките се надбягват навън и сякаш при допира си със земята, докосват душата ми- като пръсти, които нежно докосват струните в душата ми- …
Вечер, в която сънят тъкмо беше нахлул и се канеше да ме открадне. Да ме отведе на място, където получаваш още една възможност- да срещнеш тези, които безвъзвратно си загубил в този живот. Тъкмо се канех да последвам съня, когато чух онзи отвратителен шум. Пак беше тя- проклетата ми болка, която скимтеше на вратата. Всяка …
Есента дойде и я събуди Два сезона, вече, спи. Пролетта зави я, нежно с одеало от разцъфващи цветя. Лятото я стопли, погали я със слънчеви лъчи. Есента дойде и я събуди покани я да види последната усмивка на Земята… Зимата нетърпеливо чака, за да скове света от студ. Събуди се и затрепери- уплашена до …
Излязох на балкона, за да видя първото чудо на новия ден- изгревът. На връщане, отражението в огледаото, привлече вниманието ми. Вдигнах глава и я видях. Беше се вторачила в мен и всичко, което забелязвах беше пронизващият ѝ поглед, който отразяваше пустотата скрита под обвивката ѝ. Очи, които крещяха от болка. Въпреки това, наоколо беше тихо. …
Пред мен стоеше човек, имащ отчайваща нужда да обича себе си Read More »
Седяха на брега на морето и се взираха в далечината… Всичко наоколо отразяваше тях двамата и това, което имаше помежду им. Пред тях се откриваше хоризонт… напомнящ безкрайност. Вълните бурно се разбиваха на няколко метра от сушата и после водата нежно си проправяше път към пясъка, където морската стихия се сливаше с брега… нещо, като …
Преминаваш през годините, а сякаш нещо липсва. Носиш спомени за някой и нещо, което го няма и все нещо не ти достига… до момента, в който пътищата ви не се пресекат отново… и не осъзнаеш, че си носил спомена за този човек…а сега пак имате шанса да сте заедно- в този живот! –Утопия–
Хора… понякога се чудя за какво са ми. Уж трябва да сте като едно цяло, да се допълвате и да се превръщате в повече… ама това става с даване…от себе си… а те само грабят! Пропадам в липсите им… или по-скоро те ме блъскат към моите. Уж все се опитват да ги запълват, да ми …
Беше спомен… От тези, дето те болят. Спомен, който те връхлита в три часа следобед. Заварва те неподготвен. Спокойно си се отпуснал на пейката в парка, а слънцето, нежно, гали разсъблеченото ти тяло- сякаш знае какво идва и се опитва да отнеме част от болката… която върви към теб, от алеята на миналото… Наслаждаваш се …
Защо пиша толкова? Пиша, защото ме боли… Пиша, заради всички тия рани дето са отворени в душата ми. Дали болката изчезва? Това,което е яхнало крилете на спомена, това дето се е запаметило във всяка клетка и закодирало в ДНК-то ти не чезне… Само за миг намалява… Кои са тези мигове? Миговете, в които пиша. …
Винаги съм се чудела какво е това, което те кара да пишеш? Кое е това, което поражда у теб усещане, сякаш лавина от думи, стоят на прага на душата ти и всеки момент ще прелеят? Кое е това, което вътрешно подклажда вулкан от емоции, които напират да излязат на бял свят и намират най-прекия път …