Днес е нейният ден… или по-скоро поредният ден без нея. Никой не споменава името ѝ. Тя е болката, която всички носят със себе си, но никога не побират в думи. Понякога тежи… Да знам, че хората, които помнят как звучи гласът ѝ си отиват. Не я помня. Имам само снимки и колкото повече избледняват, …
Пред другите съм силна Когато съм сама съм крехък порцелан Тази вечер каня болката Свидетелка на слабостта ми Сълзи се стичат Напоявам чувствата си с тях С надеждата плачът да ги почисти От досега със грозното, Със празното, Със злото… Егото ми се навдига, Напомня ми какво не съм. Сама съм – с болката, …
Дори не знам, защо ми е тази любов Нея никога в нищо я няма Тя присъства само на думи На действия вечно страни Тази любов е за двама Уморих се да я създавам сама Тази любов е илюзия Изтъкана от минало и сълзи И във вечери като тази, Нищо не искам – всичко отдавна си …
Есента ми е по мярка Отразява всеки цвят в душата Ноември е, а аз те чакам Надеждата ми е като листо – Всеки миг ще полети надолу Ровя се из спомени Прегърнали са болката ми И я държат във плен Усещам как се настанява бавно в мен. Ноември е, а аз те чакам Събирам пожълтелите …
Любовта се измъква на пръсти И дори не се обърна за сбогом. Правя се, че всичко е същото, А виждам как бавно се отдалечава. Преди изпълваше стаята, а Сега не остана почти нищо. Само празната ваза… Несметните часове на чакане… Обещанията, които остават да висят във въздуха… Ненамачканите чаршафи…. Ненаписаните съобщения… Несподелените вечери… Въпросите без …
Моя есен… От кога те чакам. Толкова си близка. Дъждовете ти са моите сълзи. Ветровете ти са бурите в душата ми. Ти си моята покана да остана още малко. Но и моят намек, че пристига зима. Моя есен – Ти си най-уютният сезон. Когато се завръщаш ставам цяла. От странник се превръщам във нормална. Настроенията …
Поредица от чувства, които просто искат да ги има Read More »
И никой не разбра, че съм вселена Минават през живота ми и докосват само повърхността му. Оставят ме във самота. Единият ме вижда като хаос. Като залез, който се разпръсква във небето. Не можеш да го хванеш. Дори не можеш да го побереш във поглед. А всеки го намира за красив. Може би, защото няма …
Всичко, което чувам е звукът на пишещите ми пръсти. Енергично докосват клавиатурата и с всяко нейно докосване, сякаш някой е притиснал душата ми и я кара да вика. Всяка дума, която се изписва на монитора е нейн крясък. Обличам болката си в думи. Иначе е прекалено гола, а мен така ме е срам да я …
Юли има всичко – Много слънце, за да ми е топло. Пясък и море, за да съм щастлива. Плодове, за да ми е шарено. Пъстри изгреви, за да ме посрещат. Късни залези, за да ме дочакат. Една луна, за да ме приспива. Юли има всичко – Само ти му липсваш. -Утопия–
Самотата е покана, на която миналото не отказва. Във вечери като тази, все ме навестява. Крия се сред думите. Търся сигурност в тях. Миналото ме познава и ме чака в многоточията. Паузата, в която съм без сили и се колебая – да продължа или да се откажа. Миналото ме познава. Обръщам се към думите, когато …