Върна се. Усещам приъствието ѝ. Винаги, когато ме навестява, пулсът ми се ускорява. Сякаш съзнанието ми е помрачено и не мога да мисля. Страх изпълва цялото ми съществуване. До преди миг бях силна, а сега усещам как слабостта се настанява в тялото ми. Изцежда всяка капка смелост и надежда. Върна се- болката. Всеки път …
Ден, в който каня себе си на среща. Виждам отражението си и сълзите се стичат по очите ми. Липсвах си. Имах нужда да съм важна. Не за друг, а за себе си. Помня как преди намирах време. Намирах време да стана рано сутринта и да си подаря едно утро. Утро лишено от претенции за изключителност, …
Любовта ми върху лист хартия. На него записвам всичко, което изпитвам. Думи, които изписвам с душата си. Мастило, което се стича с емоциите ми. Обичта ми е вечна. Сълзи се стичат по бузите. Капят бавно и нежно целуват листа. Целувка, която отмива мастилото и оставя след себе си само погром. Любов обречена на невъзможност. Любов, …
Целувка, която отмива мастилото и оставя след себе си само погром Read More »
Зората се целуна с мрака, напомни ми за нас. Среща в миг, докосване за вечност. Емоция, която те изгаря. Невъзможност за оставане. Зората се целуна с мрака. Докосване, което ражда светлина. Следва ден без мрак … животът ми без теб. Зората се целуна с мрака. Напомни ми за нас. Тишина изпразнена от думи. Срещат …
Понякога се чудя кое е това, което ни кара да умираме! Времето, което минава? … или може би борбата ни да го спрем да отмине? Опитът ни да заловим един миг и да го разтеглим във вечност? Отказът ни да надрастнем миналото и всичко, което ни тегли къмнего? Ден, в който усещам как нещо в …
Миналото, винаги, намираше врата, през която да се върне. Вървеше през снежните преспи и се опитваше да пребори отвън това, което не можеше да пребори в себе си. Хората в живота ѝ, бяха отражение на наранената ѝ същност. Опитваше се да лекува в тях това, което не можеше да излекува в себе си. Парченцата на …
Миналото, винаги, намирa врата, през която да се върне Read More »
Превръщам те в литература. Опитвам се да запазя единственото, което ми остана след теб – споменът. Рисувам усмивката ти, очите ти, лицето ти в думи. Страхувам се, че времето ще ги отмие и ще загубя и малкото, което успях да спася… след нас. Ден, в който думите все по-рядко идват при мен. Дали, времето успя …
Отивайки към срещата, нещо в нея сякаш се опитваше да я предупреди. Буцата на гърлото ѝ, сякаш ѝ намекваше за думите, които няма да каже – тези, които ще се натрупат в нея и ще изградят една преграда. Премълчаното, гради стени, които застават между хората. Стени, които ги отдалечават… а после нищо не е същото. …
Ден, в който настоящето парализира емоциите ми. Дори тъгата не е тук. Усещам само празнота. Ден, в който се опитвам да съм тук, а съзнанието ми пътешества из миналото. Спира на всеки спомен за разочарование, болка и предателство. В такива дни всичко, което правиш е да си припомняш миналото. Дори, когато боли. В моменти, когато …
Спомените – единственото свидетелство за моята самоличност Read More »
Имам нужда от думи. В тях намирам спасение, Когато нещо ми тежи, го опаковам в думи и го затварям между страниците. Когато нещо ми липсва, отварям книгите и чета – търся и намирам това, което нямам във вътрешния си свят. Прелиствам страниците и никоя от тях не ме грабва. Думите те намират, когато имаш нужда …